Драги читатели, държите първото Юбилейно издание на класическа книга-игра от 90-те! То е много близо до оригинала като текст и илюстрации, за да могат верните читатели на „Сонора“ да се сдобият с ново хубаво издание. Още по-добра възможност очаква тези, които не са могли да я прочетат навремето: да разгърнат за първи път страниците на едно от най-важните заглавия в историята на жанра, част от легендата на книгите-игри през 90-те. И в двата случая ви чака незабравимо приключение на самоук специалист по глобални проблеми, изпълнено с фантазия и хумор! И ябълки. Доста ябълки.

Радиото отново избръмчава, този път по-настоятелно.
– Да? – казваш сухо.
– Тед? Къде си? – започва нетърпеливо Фратус.
– Разговаряте с телефонния секретар – продължаваш монотонно.
– Моля оставете кратко съобщение след дългия сигнал. Пиу… пиу… пиу… Пииииииу!
– Не се прави на глупак! – скастря те Нефъл.
– Не се правя – отвръщаш, чудейки се какво в тази реплика не ти харесва.
– Къде си?
– Над Леденото езеро. Пред Острова.
– Ааа, Острова – казва Фратус и млъква.
– Какво има там? – питаш подозрително.
– Е, ами… ъъъ… изкуствена реалност – измънква той.
– Изкуствена реалност?! – възкликваш ти. – Изкуствена планета не ти ли стига, парвеню такова?!
– Мън-мън – казва Фратус.
– Какво ѝ е гадното? – питаш с нарастваща подозрителност.
– Ами, ъъъ… тя е като приказка. Хъъъ, нали знаеш, неизживяно детство и такива работи – казва той и затваря.
Възстановяваш връзката:
– И?
– Работата е там, че не знам какво има там във всеки даден момент. Правена е от апаратура за записване на мисловни образи, независещи от волята ми. Всъщност… Островът живее собствен живот, ограничен само там. Внимавай, Бън.
– И какво толкова може да има? – възнегодуваш ти.
– Вещици – изтърсва Фратус.
Този път ти затваряш. С гримаса на човек, измъчван от колики, насочваш колата към бреговете на изкуствената реалност.