Наричан „най-мъдрия от всички мъдреци“, древногръцкият философ е една от най-интересните и ярки фигури на античния свят. Всичко, достигнало до нас, е предадено от учениците му  – Сократ не е записал нито една своя мисъл, защото е бил убеден, че истинското знание и мъдрост са в живия диалог и в полемиката с опонента. Той е първият, който насочва интереса си към принципите на живота и твърди, че философията не е в догмите, а в начина, по който живеем.

Преди него гръцката школа се е занимавала предимно с метафизични въпроси от типа „защо светът се случи“ и „от какво е изграден“, а Сократ – по думите на Цицерон – „изтръгва философията от небето и я събаря на земята“ и кара опонентите си да се замислят над етични и социални теми.

Възгледите му за „непротивенето на злото“ изпреварват с няколко века основните постулати на християнството. Още през V в. пр.Хр. Сократ налага някои революционни и до днес убеждения, сред които и това, че щастието е напълно достижимо чрез лични усилия – като хармонизиране и рационализиране на човешките желания. Ключът към щастието, твърди той, е да се обърне вниманието встрани от тялото и да се насочи изцяло към душата, да се научим да усмиряваме ума, за да постигнем божествено състояние, подобно на спокойствие.

До този момент щастието се е смятало за рядко явление, запазено само за малцината, облагодетелствани от боговете. Идеята, че човек може да получи щастие за себе си, е смятана за високомерие и дори вид прекомерна гордост и е трябвало да бъде наказана със сурово наказание – чаша с отрова.

Тази книга синтезира най-важното от схващанията на философа, представено в 44 диалогични притчи, които завършват с всички негови крилати фрази и надживели вековете сентенции, систематизирани и приложени по азбучен ред.