София днес. Преди година писателят Йордан Константинов е намерен убит в Борисова градина. Приживе той нееднократно е заплашван от българските националисти и патриоти. Противоречива фигура, Константинов оставя след себе си незавършен роман за София.

Издателство „Жанет 45” публикува текста като прилага към него на колажен принцип четири ранни новели на писателя, интервюта с негови приятели и някои фрагменти от бележниците му. Въпросът кой е убиецът на Йордан Константинов не спира да се забива в съзнанието ни с всяка следваща страница. На него всеки читател на тази книга може да отговори с гласа на своята съвест.

„Софийски дует” ме накара да си спомня какъв исках да искам да бъда – безкомпромисен, млад и неуязвим. Романът трескаво ме пришпори през очарователните софийски хора, покриви и улици. През борбата на човека с матрицата. През безпътицата на твореца. Не съм сам в космоса – това ми казва романът на Иван Димитров. Но това, вместо да ме радва, ме кара да се замисля – така е написано.“

Васил Георгиев 

„Иван прикрива любовта си към литературата с отлична ирония. Той прикрива любовта си към поезията с роман. Прикрива самотата си с текст, в който сме заедно тук и сега – в една разпознаваема София на словото, в която бих искал още повече да живея. В една бохема на отчаянието. Всъщност, Иван Димитров се осмелява да ни съобщи колко двойствено е всичко, от което сме изградени и което обичаме.“

Марин Бодаков 

„Софийски дует” е всъщност роман-ансамбъл, в който множество гласове и партии изсвирват фрагментираната литературна ситуация в България и София, като – разбира се – я фикционализират. Текстът съзаклятнически намигва към постмодерните фасетъчни наративи на ранния Господинов, отваря се към по-отдавнашни експериментални текстове в българската проза, като например „есеистичните” романи на Блага Димитрова. …И ни припомня тръпката по литературните мистификации от края на миналия век, изчезнала с порастването на мистификаторите и въобще на всички пишещи и пакостливи enfants terribles от 90-те.“ 

Надежда Радулова