С историята в романа си „Смок. Село по време на любов“ Ели Лозанова напомня една неоспорима истина: в Северозапада всичко е възможно – да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов!

Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село – поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада – очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав.

Ала Бела е разумна, зряла жена от големия град и изобщо не вярва в подобни смахнати селски легенди.

Столичанката скоро се сприятелява със съседите си от Бъкавец маала. Решени да впечатлят новодошлата, те малко по малко започват да си припомнят и възстановяват разни стари и позабравени ритуали. По неволя увлечена в дивия, но колоритен бит на селото, пропит от алкохол, обагрен с цветистия, но непонятен диалект и още по-непонятен светоглед, в един момент дори става идеен генератор и неохотен организатор на цял-целеничък международен кулинарен фестивал! На село няма място за фалш и преструвки, а истината избуява като цвете между плевелите. Както прави и любовта – красива, трогателна и дошла тъкмо навреме, за да реши Изабел коя е самата тя и накъде трябва да върви.

Към големия град, който я иска настоятелно обратно, или натам, накъдето я тегли сърцето.