Ричард Ф. Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век, наричан „най-великият ум след Айнщайн“. Участник в проекта „Манхатън“ в Националната лаборатория в Лос Аламос за създаване на атомната бомба на САЩ през Втората световна война. През 1965 г. получава Нобелова награда за физика заедно с Шиничиро Томонага и Джулиан Швингър за работата си в областта на квантовата електродинамика.

Освен физик, в различни моменти от живота си Файнман е бил радиотехник, касоразбивач, художник, танцьор, свирач на бонго и дори дешифратор на йероглифите на маите.

Мнозина ценят високо приноса на Ричард Файнман към физиката, но малцина са тези, които осъзнават колко дълбоко обвързан е бил той с проблемите на своето време. Тази кратка книга – основаваща се на три непубликувани досега лекции, които той изнася във Вашингтонския университет през 1963 г. – разкрива точно тази страна на Файнман и неговите виждания върху различни обществени проблеми като конфликта между наука и религия, липсата на доверие към политиците и нашето неизчерпаемо влечение към летящите чинии, лечение чрез вяра и телепатията.  

Тук виждаме Файнман в най-добрата му светлина – преливащ от остроумие, играещ си с езика, но винаги проникновен и честен.