„Смъртта и животът на големите американски градове“ от Джейн Джейкъбс е издадена през 1961 г. и предизвиква трайни промени в дебата за градското реновиране и за бъдещето на големите градове. За нея датският архитект Ян Геел казва:

„Трябваха ни цели 50 години, за да осъзнаем посланията на Джейкъбс – за да приемем факта, че хората винаги са искали оживени, атрактивни, безопасни, устойчиви градове. Сега знаем много повече за важността на богатия и пълноценен публичен живот, за значението му за едно съвременно общество. Знаем много повече за социалните потребности на човека – както и за механизмите, създаващи щастлив живот. Успешните градове са ориентирани към хората и запазват човешкия си мащаб. И това е така, защото „най-голямата привлекателност на градовете са другите хора“.

♦  ♦  ♦

Джейн Джейкъбс е родена на 4 май 1916 г., в Скрантън, Пенсилвания. Баща ѝ е лекар, а майка ѝ е преподавателка в училище, но работи и като медицинска сестра. След завършване на гимназия и една година работа като репортерка в Скрантън Трибюн Джейн Джейкъбс се премества в Ню Йорк, където е стенографка и журналистка на свободна практика. Голяма част от статиите ѝ са посветени на многобройните работнически квартали на града, които я очароват. През 1952 г., след като пише на най-различни теми, от металургия до география, започва работа като редакторка в списание „Архитектурен форум“. С времето тя проявява все по-голяма скептичност към традиционните градоустройствени решения – тъй като забелязва, че новите жилищни комплекси, в рамките на градоустройствените планове, не предлагат сигурност, при това са безинтересни и бездушни, а след като бъдат изградени и заселени, се оказват и без особена икономическа полза за града