Повечето истории в книгата „Случайни срещи и запознанства“ са не само съвременни, но се случват докато минаваш наблизо или си спрял за разговор с някой от основните герои. Понякога присъства Бога на случайността, в повечето случаи само се чувства неговата намеса. От тази близост скоро разбираме, че сме свързани с някогашните ченгета и партийни недоносчета, ограбили скоропостижно каквото можеше да се ограби. Приличаме на тях, дори когато ги мразим или протестираме срещу некадърността и животинската им алчност.

Имаме не по-малко общо и с човешките същества, изхранващи се от контейнерите с боклук, както и с политиците, които понякога са бизнесмени, банкери или лица от телевизора, а друг път са обикновени престъпници. Във всеки от нас има от тях, дори когато се държим на хигиенично разстояние.

Носим със себе си характерното на мястото, където сме се родили, дори когато сме в Барселона, Париж, Ню Йорк или на по-далечни места. В разказите единствено случайната привързаност и любовните чувства оправдават тази близост. Като силната светлина. Лъчът, който осветява важното във всеки от основните персонажи.