Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни – разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети.

Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети – Сашо Серафимов.

– Стефан Цанев

Мечтателят

Ще се върна някой ден у дома
тих, спокоен и мил.
Ще целуна вратата, през която са минали дните ми,
ще целуна леглото, където съм се повторил,
ще целуна и въздуха, който жена ми е дишала.
Нека само дъждът не престава да мие света,
нека само да светнат пътеките хорски
и нека децата ми вярват в доброто начало на татко си,
както някога вярвах и аз.

Ще се върна някой ден у дома
като старо корито, преминало сто океана,
ще напълня лулата със всичките свои мечти
и на прага ще я запаля.