ПРИТЕЖАНИЕ

Не думите – а само тишината,
която ги обгръща, ще запомниш…
След Вавилон и думите са кратки,
по-кратки от изгубена възможност,

единственото сигурно – езикът,
не слиза от небесната си стълба,
докато не погали тих нещата,
които утре с обич ще събужда,

и всеки миг е сътворен от песен,
от сън и от въздишка е изплетен,
но нищо в този свят не притежаваш
без щедростта на онзи порив сетен,

изгубван и забравян, и откриван
на връщане в небесната градина,
където любовта остава зрима –
не иска, не осъжда и не взима…

Издателство „Лъчезар Минчев“ представя стихосбирката „След Вавилон“ на Рашел Леви. Редактор на книгата е Маргарита Петкова.

ПЛОЩАДЪТ

Тук преминават само ветрове,
площадите запомнят всяка есен.
Какво е паметта? Едно небе
над скитащата гарванова песен.

На толкова трибуни пепелта
ще я отвее вятърът край кея.
И кораби ще тръгнат. И сама
ще скита съвършената идея.

Дано да я намери някой фавн,
нали затуй отвързва всички сънища?
Далеч, под най-дълбокото небе,
в най-крехката тръстика зреят пътища.

Трибуната я няма – след дъжда
е ехо от случайни минувачи…
Целуват се момиче и момче
и предвещават своето безсмъртие.