Иван Шишманов (1862-1928), един от най-видните български учени и политици в областта на културата, завършва гимназия във Виена и следва в Йена, Женева и Лайпциг. Професор е по сравнително литературознание в Софийския университет, министър на народното просвещение и посланик на България в Украйна. След 1918 г. напуска България и живее три години във Фрайбург в Брайзгау, Германия.

Лекциите на Шишманов, четени от него на немски език във Фрайбургския университет (1923/1924), са дешифрирани и възпроизведени от съставителките въз основа на запазените негови бележки и записки. Централно място в тях заемат културните стереотипи и крехкостта на мирното съжителство между европейските народи и не на последно място - между самите славяни. Оттогава Шишманов активно защитава идеята за обединена Европа (паневропейското движение). Текстовете, които в книгата „Славянски Свят. Фрайбургски лекции“ са подробно коментирани и придружени от научни студии, са важен документ за времето, но и впечатляват със стряскащата си актуалност.