Името и творческото дело на словашката писателка Мария Тополска е тясно свързано с България и българската култура. След завършване на учителския институт в Прешов, от 1929 до 1940 година тя е учителка в чехословашкото начално училище в с. Горна Митрополия, Плевенско. През 1940 г. се завръща в Словакия и се отдава на литературна дейност. След 1947 г. живее ту в Братислава, ту в София, където съпругът ѝ е на работа в Чехословашкото посолство и в Чехословашкия културен център. Активно превежда от български. Превела е повече от шейсет книги от блългарски автори. Била е и редактор на сп. „Словачка”.

Първите й новели из живота на словаците в България са отпечатани през 1941 г., после излизат в книгата й Окови на земята /1944/. Втората ѝ белетрестична книга е Отровни години /1949/.

Почва да пише и стихове за деца, излезли в книгите ѝ Преди лягане /1960/, Синьо небе – летен ден /1970/, Синьо-бял свят /1974/, Утринен свят /1979/, Златно лято /1983/ и Зелена за жабката /1984/, избрани стихотворения.

Мария Тополска, със своите творби и многобройни художествени преводи от български заслужава нашата благодарност и обич.