Любовта често навлиза в живота ни неочаквано, пронизва сърцето ни, поразява ни като слънчев удар и колкото и да се съпротивляваме, сме неспособни да устоим на властното ѝ привличане. Така се случва и с главната героиня на романа „Слънчасване“, маркиза Франсиска Табоада (Асис), млада вдовица с безупречна репутация в обществото.

Напразни остават всички усилия на прелестната дама да се противопостави на ухажванията на дон Диего Пачеко, светски галант с изискани маниери и неустоим чар. Връзката им би останала в полето на баналната романтика, ако не бе пресъздадена с остро критичния подход на авторката Емилия Пардо Басан.

Графиня Пардо Басан за пореден път изразява в романите си идеята за неравнопоставеността на жените в испанското общество. Подлага на анализ и заклеймява двойния морален критерий за поведението на мъжете и на жените. Сама подложена на безмилостната конкуренция на един завладян от мъже интелектуален елит, графиня Пардо Басан е принудена да устоява равноправието си както в разнообразното си литературно творчество, така и в явно заявените си феминистки разбирания, а и в личния си живот, с което се превръща в една от най-ярките личности на своята епоха.