Преди повече от две столетия тяхната тайнствена сила обърква турската имперска администрация. Те са толкова неотразими, че съумяват да увенчаят всеки свой набег със свещена кръв. При това не нападат из клисурите на Балкана. Не се промъкват нощем. Атакуват денем, право в Цариград или в други важни градове на Отоманската империя. На щурм се хвърлят винаги по двойки – отреденият за подвиг и неговият сподвижник, който трябва да стане свидетел за понесените от „помазаника“ страдания и да върне тялото му за свети мощи. Подготвеният за подвига влиза джамия или в турско съдилище в деня и часа, когато вътре има много хора. Домогва се до паша или кадия. Не е опасан с бомби, не носи дори кама, защото не иска да убива, а да бъде убит, след като духовно победи овластения мюсюлманин.