Той е мишена, тя е капан. Той е леден айсберг, тя е жарко слънце. Те са двата полюса на магнита, неудържимо привлечени един от друг...

Еди
Трент Рексрот е красиво, мълчаливо чудовище, което всява страх. Студен, рязък и лаконичен, той рядко има нещо за казване – и никога нищо за себе си. Презира всички, но най-вече мен. Аз съм на осемнайсет, той е на трийсет и три. Самотен баща на сладко момиченце и бизнес партньор на баща ми. Държи се с мен сякаш съм му враг – и с основание. Той е емоционално недостъпен грубиян, към когото не бива да изпитвам чувства. Но те пламтят в мен и ще ме изгорят отвътре. Знам, че ще разбие сърцето ми. Това не просто е ясно като бял ден – татуирано е с черно като нощта мастило върху душата ми. Но имам задача. И трябва да я изпълня на всяка цена.

Трент
Еди ван дер Зий е малката крадла, която се опита да отмъкне чантата на майка ми на улицата. Знам, че семейството ѝ е безбожно богато и няма никаква причина да прави такива глупости. Сега скапаният ѝ баща, който се води мой партньор, я е назначил в моята фирма като част от плана му да ме прецака. Не може да понесе цвета на кожата ми или това, че бях бедняк, а не като моите приятели със звучните прозвища Вишъс и Ракъс. Днес съм милионер и се наслаждавам как всички скърцат със зъби от завист. Само че татенцето не е познал. Тази красива лигла може и да е тук да ме ограби и да е готова на всичко, за да се добере до тайните ми. Лошото е, че около нея губя контрол и искам да ѝ причиня неща, крайно неподходящи за крехката ѝ възраст. Не мога да опазя сърцето си от нея. Но мога да я завлека със себе си надолу – и да я покваря изцяло.