„Скалисто сърце“ - книга с поезия от Георги Константинов.

Скалисто сърце

Очаквах Гълфстриймът да ме отнесе
отвъд хоризонта,
към острови непознати.
Но ето ме: кораб, заседнал
в скалистото твое сърце –
с изгубена котва
и прекършени мачти...

Така аз завинаги
в твоите дни съм дошъл -
в пейзажа оголен на твоята нежност.
За друг бряг да мисля –
не бих могъл.
Ще ме носиш в сърцето
докрай...Неизбежно.. .

Щастливо заседнал
в скалистата твоя любов,
тежи ми, че губя
просторния път през вълните...
Навярно и ти, след години спокоен живот,
усещаш
вълнуваща тежест в гърдите...

Но вече така сме със тебе, събрани в едно:
след бурния сблъсък -
взаимен копнеж неизбежен...
Макар и със спомен за удар - дано
останем задълго така
във пейзажа крайбрежен!