Нямам никаква представа как съм живяла без шантавата поезия на Иво Беров! В случая – шантавото е безспорен синоним на таланта. Добре, че животът е справедлив понякога и ме срещна с неговите „песни“. Той така небрежно нарича великолепните си стихотворения! Имах честта да съм редактор на тази книга. А ти, читателю, имаш честта да прихванеш малко от тази метафорична лудост, като едно е сигурно – след прочит ще осъмнеш с една идея по-човек.

Камелия Кондова, редактор

Иво Беров не само умее да чува гласовете на времето и пространството, но има способността да долавя и мелодията на думите, така както и скритите в музиката слова. Той може да ви изненада не само с актуален журналистически материал по злободневна тема, но е способен и да ви удиви с портрет на песен, стихотворение или чувство, от натура. Сензитивен е и долавя „Сирените на небесната полиция“, вопъла на сърцето и писъка на тялото. Разбира и претворява голямата истина, че симбиозата между изкуствата е плод на човешкия гений, тъй както и живота. И отлично знае, че най-красивата поезия е музиката.

Ива Спиридонова