Светът на един обикновен пастир се преобръща, когато разбира кой е баща му – най-неочаквания човек. Животът му се завърта във вихъра на събития, за които изобщо не е подготвен. Оказва се че има брат, който е върл атеист и нищо не може да го промени. Двамата трябва да изпълнят последната прищявка на починалия си баща, която обещава да ги направи богати – но за целта трябва да се потрудят доста. В търсенето на богатството откриват други неща, които са далеч по-ценни.

В крайна сметка всички ние имаме дълг към самите себе си да разберем кои сме, откъде сме се взели и какво бъдеще има пред нас. Това не е каприз за интелектуалци, а съдбовна мисия на всяко човешко същество. От отговора зависи както вечната ни участ, така и най-баналните избори, които правим всеки ден; зависи какви хора ще бъдем и каква оценка ще ни даде Вечният Съдник.

В романа си „Синовете на есесовеца“ Данаил Налбантски разказва история, която не бива да остави никого безучастен.