Неизчерпаема откъм идеи и похвати, Милена Крумова е събитие в новата българска литература. Хем вижда света през очите на своите герои, хем го държи заземен, реалистичен и прям. Ползвайки усещането за падение и неуспех, за сриване и необходимост в цялата им отрицателна гама, тя създава обрати, които водят героите и читателя към ново ниво на житейска интерпретация.

Хрисимира Саръова, рецензент

Скъпи читателю, и ти, и аз със сигурност имаме интересни съседи, великолепни или драматични спомени, вяра в човечеството или в… извънземните. Навярно на маса се случва да разказваме истории, които „по хората ходят“, но и фантастични такива. Това, което ни различава от Милена Крумова, е, че тя притежава Очите на разказвача. Разбира се – талант да разказва увлекателно и грамотно, с пълнокръвни образи и великолепни финали – великолепни, защото са… справедливи. Но Очите на разказвача са специален дар. Да виждаш във всеки пейзаж, предмет, делнично или извънредно събитие – единствено възможната история. С това усещане бях до последната страница на сборника с разкази „Синхрон“ – и като читател, и като редактор.

Сигурна съм, ще го изпиташ и ти, защото Очите на разказвача някак интуитивно са „запечатали“ и твоето любопитство, и твоето вълнение, и твоята съпричастност. В което е и единственият смисъл писаното слово да живее между две корици.

Приятно четене!

Камелия Кондова, редактор