Днес не само децата, но и ние, възрастните, си позволяваме твърде смело лични коментари и подмятания, без да помислим и да си зададем въпроса дали нашето лично мнение е абсолютната истина. Без да мислим за чувствата на другия ние обиждаме понякога, без дори да го осъзнаваме. А децата са наше отражение и необмислените коментари и подмятания, за съжаление, са част от тяхното ежедневие.

Важно е децата да знаят, че понякога има разлика между личното ни мнение и истината. Да осъзнават, че както имаме право на лично мнение, така и носим отговорност да не нараняваме другите с думите и действията си.

Написах „Силата на думите“, за да припомня на децата, че думите имат сила. И веднъж изречени, те не могат да бъдат върнати, колкото и да ни се иска понякога. Затова е много важно да мислим преди да кажем нещо. И да използваме разумно силата на думите.

Не е трудно да използваме тяхната сила за добро. Достатъчно е само да се поставим на мястото на другия човек, да подберем добре думите и тона си, за да успеем да го подкрепим във всяка ситуация.

Петя Петрова