Анна Мария Петрова-Гюзелева е име, което нашумя с филма „Пътят към София“. Младата и тогава все още непозната за широката публика актриса впечатли зрителите с нежното си и обаятелно излъчване, с доброто сценично поведение и с една особена деликатност, съчетана със закачливост.

По-късно животът ѝ предостави и други възможности да разгърне своя артистичен талант. Покрай безбройните си пътувания из редица европейски страни, тя понякога публикуваше в отделни литературни издания свои стихотворения. Ето че сега поднася на читателите своя стихосбирка, озаглавена „Сидхарта-Буда, събуди ни!“. Още преди време известният български поет Лъчезар Еленков проницателно бе доловил, че Анна Мария Петрова-Гюзелева се вълнува най-много от диалога със себе си и с другите около нея, че душевните пространства могат както да ни възвисят и приютят в топлите си черупки в мигове на умора, така и да ни стреснат със своя вселенски студ и мрак.

Анна Мария Петрова-Гюзелева страда по съкрушените надежди, по изгубените идеали, защото усеща своята душа освободена от паяжината на недостойните ограничения. Понякога тя си позволява поетични и житейски равносметки, в които се самоподлага на съмнения, резигнации, а някъде даже и отчаяния и тогава възкликва:

Докога ще ме раняват
докога ще издържа
Думите понякога могат и да плачат, а не само да се смеят.