В следващите страници („Шри Сарада деви, Святата Майка. Живот и учения“) е описан един живот, който е живян тихо и скромно до степен, която буди озадачаване. И все пак неговата дълбочина и богатство изглеждат неизмерими дори за онези, които са всепризнати със своето духовно величие. Такъв живот наистина трудно се поддава на описание и анализ. Може и да сме неспособни да осъзнаем величието на един такъв човек в пълнота, но не е ли истина, че дори само да зърнем част от него ни носи безкрайно добро?

Из предговора

Казвам ти следното, детето ми: ако искаш покой на ума, не гледай грешките на другите. По-скоро гледай своите собствени грешки. Научи се да чувстваш целия свят близък. Никой не ти е чужд, детето ми; целият свят е твой.

Ако някое дете на Божествената Майка се въргаля в прахта и калта, Тя е тази, която ще трябва да го измие от мръсотията и да го вземе в скута си.

Синко, дори само един трън да убоде някой от вас, сърцето ми сякаш бива прободено от меч!

Бог ни е много близък. Взаимоотношението с Него е вечно. Той е най-близкият на всекиго. Човек Го реализира в съответствие със силата на своя копнеж за Него.

Божествената майка е майка на порочните и майка на добродетелните. Не се бой от нищо. Винаги когато си в беда, просто си кажи: „Имам Майка.

Всеки трябва да понесе последствията от действията, които е извършил в живота си. Повтарянето на Божието име обезсилва закона на карма, но дори и практикувайки го, ако на човек му е било писано да бъде прободен от меч, той ще трябва да понесе поне убождане от игла.

Моли се на Бог със сълзи на очи, ако искаш просветление или се намираш в някаква трудност. Бог ще премахне всички твои нечистоти, ще облекчи умствените ти терзания и ще ти даде просветление.

От жизненоважно значение е човек да работи. Той може да строши оковите на карма, действието, само чрез действие. Единствено така той се освобождава от желанията. Човек не трябва да остава без работа дори за миг.

Кой разбира Святата майка? Кой може да я разбере? Вие сте чували за Сита, Савитри, Вишнуприя и Радхарани. Святата майка заема много по-високо място. В нея не можеше да се забележи дори и най-малката следа от божествени сили, докато Шри Рамакришна проявяваше сили на Познанието; много често ние ставахме свидетели на неговите екстази и самадхи. Но в Святата майка дори тези сили бяха укрити и под контрол. Каква върховна сила е това!... Не виждате ли колко много хора се стичат към нея! Отровата, която ние не можем да погълнем (греховете на поклонниците), просто предаваме на нея. И тя дава подслон на всеки. Безгранична е нейната милост. Какво да говорим за нас ‒ виждахме, че дори Шри Рамакришна правеше това. Дори той приемаше хората (за свои ученици) само след много изпитване и проверка. А какво виждате тук, в случая на Святата майка? Нещо удивително! Поразително! Тя дава подслон на всеки и асимилира греховете на всеки.

Из книгата

Възвишената Императрица по своя собствена воля се е появила като една бедна жена. Тя мете, лъска съдове, мели ориз и дори почиства остатъците от храната на поклонниците. Тя понасяше големи трудности в Джайрамбати, за да научи семейните хора на техния дълг. Безкрайно търпение, безгранична милост и преди всичко пълно отрицание дори на най-малката следа от егоизъм.

Свами Премананда, ученик на Шри Рамакришна