„...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.

С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора.“

„...Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял живот, за това съм кроил планове цял живот. Аз и само аз съм наследник на тази империя. И ще стана шогун. И ще основа една династия. Вече всичко е възможно благодарение на Марико-сан и странния варварин, който се появи от източните морета. Марико-сан, твоята карма е била славно да умреш и вечно да живееш. Анджин-сан, приятелю мой, твоята карма е никога да е напуснеш тези земи. А моята карма е да стана шогун...“

♦  ♦  ♦

Джеймс Клавел е един от стоте най-големи писатели на XX век според класацията на „Модърн Лайбръри“. Романът му „Търговска къща“ е част от така наречената азиатска сага заедно е „Шогун“, „Тай-пан“ и „Цар плъх“.