‌Кот става световноизвестен благодарение на съвременния си прочит на Шекспир. Той е сред малцината театрални критици, които успяват да променят начина, по който възприемаме Шекспировите шедьоври.

Основната му сила е в дарбата да показва „как историята е част от драмата и драмата – част от историята“ (както самият той казва в интервю през 1985 г.) Теориите на Кот са повлияли и продължават да влияят на някои от най-големите новатори в съвременната театрална режисура по цял свят.

„Чете ли някой все още Ян Кот?“ С този реторичен въпрос започва статията си „К като Кот“ доайенът на съвременната английска театрална критика Майкъл Билингтън през 2012 г.

Отговорът му в съкратен вид е следният: „За онези, които не познават това име, Кот е полски професор, чиято книга „Шекспир - нашият съвременник“ оказва силно въздействие върху театъра. Като я препрочитам сега, се удивлявам колко много е попила от нея нашата театрална култура. Макар да живеем в епоха на голямо Шекспирознание, не мога да се сетя за другиго, който да влияе на самият постановъчен процес по такъв начин като Кот.“