Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени.

Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си.

Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ремонтират, но вонята на шахтите за отпадъци, заложена в основите на постсъветска Грузия, все така ще пробива.

Не усещаш ли тази смрад Иракли-джан? Не усещаш ли, че още се носи? Че се е впила в нас като кърлеж? Тази миризма те изпива, кара те да линееш... Не ти ли парят очите, Иракли-джан?

Няма значение, брат, пролей някоя сълза, заплачи на глас, но не се предавай! Не, не защото бъдещето ти е подготвило нещо хубаво – дотук само крехката фасада на демокрацията е паднала и ти си минал едва през първата порта на ада. Имай предвид, че това е началото. Излез от асансьора много тихо и не казвай нищо на никого.

Романът на Ива Пезуашвили „Шахта за отпадъци“ е носител на Европейската награда за литература за 2022 г.