Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ни в плашила сред нивите, в които никнат семената на смъртта. Тя медитира над интуиции за екзистенциалните предпоределености на битието; герои тук се пространствата и времената, сплитовете на минало и бъдеще в сегашното. Ключовата дума е “между” – тя бележи книгата като обговаряне на междинните битиета – и тя маркира мигът като единствено възможната обетована земя. Това е книга, която говори с различни гласове, която се вслушва в откънтяването, която е обитавана от неясни далечни отгласи, от гласовете на Елиът и Целан, на Светото писание и дзен будистките коани; книга, която нагазва в мълчанието и търси там най-дълбоката си същност. И която отказва да приеме смъртта, защото този отказ е основната мисия на поезията – и предпочита да мисли за вселената като територия, която можем да съпреживеем като родина – и за битието като организъм, от който сме част – поради което съдържаме в себе си цялото.