Време, когато в света надделяват омразата и насилието.

В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив.

На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война.

Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ катаклизъм.

Драго Янчар (р. 1948 г. в Марибор) е най-видният съвременен словенски прозаик. Автор на множество новели, разкази, романи и пиеси, между които и издаденият от „Матком“ роман „И любовта също“. Драго Янчар е носител на най-престижните словенски литературни награди, сред които Прешерновата награда (1993) за най-добро литературно творчество, Европейската награда за кратка проза (1994), Европейската награда за най-добър кратък разказ (1994), Хердеровата награда (2003), наградата „Жан Амери“ за есеистика (2007), Австрийската държавна награда за европейска литература (2020), Наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция, Latisana per il Nord-Est (2023) и др. Той е първият автор, спечелил четири пъти наградата „Кресник” за най-добър словенски роман.