Ако се вярва на написаното в "Седмица на милосърдието в Истанбул", не Мурат Гюлсой е същинският автор на този текст. Неговата роля привидно е сведена до планирането и дирижирането на следния експеримент: в продължение на седем дни, седем черно-бели колажа на немския сюрреалист Макс Ернст, са коментирани от седем познати на автора, живеещи в Истанбул:

• Али - негов бивш състудент, разочарован от живота си
• Дениз - родилка, чиито коментари с привкус на потисната сексуалност се състоят от едно безкрайно изречение без пунктуационни знаци
• Ямур - негова братовчедка, лаконична като миговете от детството, прекарани с автора в общия семеен дом
• Айше - университетска преподавателка на средна възраст, която, пишейки, се опитва да си изясни собствените си семейни проблеми
• Халил - който от малък мечтае да пише
• Акън - лудо влюбен в Сюсен политически активист, който се пита "за какво служат юмруците на сянката"
• Ерол - нереализирал се романист

"Докато чете книгата, човек непрекъснато има усещането, че припознава мислите си с тези на някого от "милосърдната седморка". Това неизменно го превръща в част от проекта, защото и той подобно на седемте главни герои се вглежда все по-втренчено не в рисунките, а в собствените си отражения в тях."
Азиз Шакир-Таш