През 2007 година Станислава се затваря в нает нарочно апартамент, далеч от физическия свят, за да напише третата си книга. В продължение на половин година тя общува със себеподобните си изключително във виртуалното пространство, опитвайки се да да опознае новата прослойка, която самата тя нарича "интернет имигранти" - все по-разрастващата се група на хора, които прекарват почти цялото си време в мрежата, управляват професионалните си дела през интернет и общуват, влюбват се и правят секс с потребители от цял свят, и живеят в социалните мрежи.

След десет месеца се появява книга, която е толкова художествена литература, fiction, колкото и документалистика. Second Life е първият летопис на интернавтите в съвременната българска литература.

Second Life е книга за човека и границата. За съвременния човек, който преживява специфично чувство на безпомощност в свят, който се движи все по-бързо, в който физическите разстояния стават все по-променливи, в който хората напускат държавите си и самите държави изчезват. Предизвикателствата пред човешката перцептивност се менят със скоростта на светлината, а инструментариумът за справяне с реалността са едни и същ години наред. И за границата, която от реално, се превръща в абстрактно понятие.