Действието на настоящия роман се развива около главния персонаж - за „герой“ не може и да става дума - Ханс Фрамбах и институцията, в която той работи: Институт за стопанисване на миналото. Естествено в Германия такава институция не съществува, затова пък съществуват хиляди други институции и институцийки, които се занимават с „Vergangenheitsbewältigung“, една почти магическа дума в немския език, което ще рече преодоляване или превъзмогване на миналото и която няма адекватен превод на никой друг език, тъй като в никоя друга историография не е стигала до заключението, че може да се преодолява или превъзмогва миналото в своята история.

Макар че същата тази история е била свързана с историята на съюзнически или окупирани държави, които не по-малко въодушевено са помагали за унищожаването на евреите, комунистите, капиталистите и други „врагове“ на „народа“; а малко по-късно със същата увереност и последователност и почти в същите лагери са унищожавали антикомунистите и останалите „врагове на народа“. Но за тези истории се говори с гордост, а каквото не буди гордост, се премълчава...

Ирис Ханика е родена през 1962 г. във Вюрцбург. Завършва Общо и сравнително литературознание в Свободния университет в Берлин, Институт Петер Сонди. От 1979 г. живее в Берлин. През 2010 г. получава за романа си „Същината“ литературната награда на Европейския съюз. В творческата ѝ биография могат да се открият заглавията: „Катарина или Екзистенциалното задължение“ (1992), „Дупка в хляба. Хроника“ (2003), „Музика за летища“ (2005), „Басът за несъзнаваното или Това, което сте искали да знаете за психоанализата“ (2006), „Срещат се двама“ (2008), „Танц върху бетон. Продължение към безкрайния анализ“ (2012).