„Сърцевина“ е книга с фрагменти, вписващи се в традициите на жанра, в който водещи имена в световната литература са Фридрих Ницше и Емил Чоран, а в българската литература Атанас Далчев, Иван Динков и Борис Христов.

Фрагментът може би е формата, която е най-близка до битието на човека в информационната епоха – ние мислим, чувстваме и възприемаме света фрагментарно, а същевременно крайната лаконичност, високата степен на интелектуално осмисляне и интуитивно прозрение, което може да се реализира чрез фрагментарното писане, го прави способен да изрази нашия свръхнапрегнат и драматично противоречив вътрешен свят.

Фрагментите в „Сърцевина“ варират в много широк диапазон и търсят както почти незабележимите аспекти в отношенията между човека и универсума, така и радикалните психологически и философски колизии, пред които е изправен съвременният човек. Някои от тях са афористични проблясъци на мисълта и интуицията, други само ще загатват за това, което не може да бъде изразено с думи – и въздействието им е по-скоро поетично. Част от тях са посветени на проблеми, свързани с пандемията – как оцелява човекът в условията на социална изолация, има ли какво да каже на самия себе си, как една внезапно възникнала екстремна ситуация пренарежда неговите ценности, как се справяме, когато се налага да впишем смъртта като непосредствено възможна реалност в своето лично битие.

Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27 декември 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. До 2010 г. е научен сътрудник в Институт за литература при БАН. Бил е народен представител във 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия, генерален консул в Ниш, Сърбия. Автор е на тридесет стихосбирки, три книги с проза, също на четири книги с приказки, осем публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат.

Негови текстове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, каталунски, унгарски, чешки, сръбски, турски, японски, хинди и други езици.