Човешкото сърце, освен жизнеутвърждаващ физически орган, е съсредоточие на целия вътрешен свят на човека. В православната антропология сърцето има синонимно значение на среда, вътрешност, средище, и прочие, което го свързва не само с физическото, но и с емоционалното и психическо състояние на човека. В съвременния език това понятие е натоварено с изключително много метафоричност. Може да се каже дори, че съвременният човек е изградил цяла култура, свързана със сърцето.

„Сърцето като център на цялостния живот на човека“ на д-р Боряна Нанова е едно добре промислено и изградено изцяло в духа на православната богословска традиция изследване. Въпросите, разгледани в тази монография, са актуални не само в богословски, но и в много по-широк смисъл, защото те засягат най-дълбинните пластове на човешката душа, чийто абсолютен топос е сърцето. Голямото предимство и достойнство на текста е в продуктивната богословска интерпретация за централното му значение в духовния живот на човека. Сигурен съм, че монографията ще предизвика интерес не само от страна на изследователите, но и сред по-голям кръг читатели.“
Доц д-р Димо Пенков, СУ „Св. Климент Охридски“