Мнозина считат последния роман на Елизабет Гаскел за шедьовър. Той пресъздава историята на едно викторианско семейство в началото на XIX век, написана с хумор, психологическа дълбочина и с блестящо изградени характери.

Когато овдовелият баща на седемнайсетгодишната Моли Гибсън се жени повторно, животът ѝ се преобръща с главата надолу заради суетната ѝ манипулативна мащеха. Глътка въздух за нея е идването на доведената ѝ сестра Синтия, която е блестяща, изискана и неустоима за всеки мъж, когото срещне. Двете момичета започват да се доверяват едно на друго и Моли скоро се оказва посредник в любовните връзки на Синтия, но по този начин рискува да загуби както собствената си репутация, така и мъжа, когото тайно обича.

Докато расте и се влюбва, Моли се научава да съди за хората по това, което са действително, а не по това, за което се представят. Чрез наблюденията на девойката читателят научава за йерархиите в английското общество в началото на 19. век, за социалните ценности и промени.

Елизабет Гаскел не успява да завърши романа си, но от развитието на сюжета е ясно какъв ще бъде финалът.

Елизабет Гаскел (1810-1865) е английска писателка на романи и разкази, чиито социални творби отразяват достоверно живота на различните съсловия от викторианското общество. Освен че пише истории в съавторство с Дикенс, Гаскел е и близка приятелка на писателката Шарлот Броите и създава първата нейна биография.