„Когато се събудих ме нямаше.“

• Как знаем кога спим и кога сме будни?
• Как можем да различим илюзията от реалността, заблудата от истината?
• Как можем да сме сигурни кое е сън и кое не е, след като сънищата винаги са толкова убедителни?

В дебютната си концептуална стихосбирка „Съновидения“ младият писател Борислав Игнатов изследва в дълбочина тези въпроси и се опитва да намери техните отговори.

В книгата душата поема на пътешествие през различни измерения и животи, умира и се ражда, трупа опит посредством случванията в безброй битиета. Всяка от творбите се преплита с останалите, гъне се в динамичен танц от безкрайна взаимосвързаност, като жив лабиринт който непрестанно променя своята форма и предоставя нови и нови комбинации от тайни проходи, знаци и превъплъщения. „Съновидения“ е опит на духа да погледне сам себе си отстрани, обективно, да обхване едно необхватно пътешествие от позицията на статичен наблюдател. И подобно на змията, захапала опашката си, да продължи да наблюдава това пътешествие, докато всички уроци не бъдат научени и всичко, което е, не се претопи в безкрайната светлина.

И после всичко ще започне отначало.