„Тази нощ отново я сънувах. Чернокоса, белокожа, някак сериозно усмихната. Не знаех коя е? Вълнуваше ме! Не знаех, че все по-често ще се появява в моите сънища. Обсебваше ме. Щях да се оглеждам в реалния свят за нея. Имах чувството, че ще я зърна и открия. Минаваше покрай мен. Гледаше ме сериозно и изотдолу с тъмните си очи. Не можех да устоя на нейния поглед! В мрака на очите ѝ, виждах място непознато и страшно. Изглеждаше прекалено реално за свят, в който си бил отвлечен на границата на своите сънища!“

Един повтарящ се сън, който почти всяка нощ буди Яни Монов. Героят е поставен в сложната ситуация, да се пребори за най-голямата любов в живота си, която изглежда недостижима и невъзможна. И тук идва въпросът, тревожещ всеки един човек: „Когато заспим, изчезва ли всичко?“

Сънищата освобождават въображението и водят до изживявания, които се смесват с реалността като капка мастило в чаша вода. Те са брод към поредица от светове, където сблъсъкът между доброто и злото е поставил като залог любовта.