Написването на „Сън в алени покои“ е отнело повече от десетилетие на Цао Сюецин. По обем произведението е приблизително два пъти по-голямо от „Война и мир“ на Л. Н. Толстой; по значимост го определят за „Роман на хилядолетието“. Още преди да бъде довършена, книгата става любима на всички и нейните преписи се търсят и разпространяват из цял Китай.

„Сън в алени покои“ е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, които вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв „Сън“, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение.

„Сън в алени покои“ е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от ХVІІІ век – от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от област­та на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, държавната администрация, музиката и театъра, поезията и калиграфията – и дори традиционното кули­нарно изкуство и медицина на Китай.

♦  ♦  ♦

Цао Сюецин (1715 или 1724–1763 или 1764) е китайски писател от периода на династия Цин. Наричан е „китайският Шекспир“. Най-известен е със зашеметяващата си творба „Сън в алени покои“, която по обем се преценява като два пъти по-голяма от „Война и мир" на Л. Н. Толстой. По значимост - наречена е „роман на хилядолетието".

Още преди да бъде довършен, ръкописите му „плъзват неудържимо из цял Китай и се разпродават бързо". За съжаление, до нас не е достигнал авторски ръкопис. За щастие обаче, около тридесет години след смъртта на автора му, „Сън в алени покои“ е събран, редактиран, изчистен от преписвачески грешки и намеси от издателя Чън Уейюен, който заедно с цинския учен Гао Ъ прави първото и второто редактирано печатно издание на легендарната книга./p>

Въпреки критиките, отправяни към тези издатели и тяхното дело от някои нови аленолози („аленознание“ е клон от китайското литературознание, което се занимава изключително само с изучаването на романа „Сън в алени покои“) на Китай, без техния огромен труд романът едва ли щеше да се запази от великата чистка на китайската книжнина, предприета по времето на император Циенлун (1711–1799), когато „Сън в алени покои“ попада в списъка на забранените книги и е заплашен от изземане и пълно унищожение.