Патерностро ни дава един изключителен портрет на Габо, богат на чиста информация, но и на най-добрия вид литературни клюки. „Самота&Компания“ е изключителен като журналистическо произведение и е удоволствие за четене. Това е възможно най-близо до това да прекараш един ден със самия господар.

– Хуан Габриел Васкес, автор на „The Sound of Things Falling“ („Звукът на падащите неща“)

Всеки, който обича творчеството на Габриел Гарсия Маркес, ще се наслади на тази прекрасна книга.

– Бенисио дел Торо – пуерторикански актьор, продуцент и режисьор, носител на награди „Гоя“, „Златен глобус“, „БАФТА“ и „Оскар“

Това е калейдоскопичен коктейл от гласове – живи, красноречиви, опияняващи – вдъхновени от онзи безкрайно завладяващ литературен магьосник Габриел Гарсия Маркес (известен още като Габо/Габито/и т. н.). А коктейлът е смесен и разклатен, вещо и съзнателно, от Силвана Патерностро. Поздравления!“

– Джералд Мартин, автор на „Габриел Гарсия Маркес – Живот“

Силвана Патерностро е родена в тази част на Колумбия, където Маркес е израснал, преди да се премести в Мексико. Тя е писала много за Куба, Централна и Южна Америка, за проблемите на жените, СПИН, революционни движения, сивите икономики и пресечната точка на културата с политиката и икономиката. Сътрудничи на Bomb, The New York Times Magazine, Newsweek, The Paris Review, The New Republic и много други издания. Асоцииран продуцент е на „Че: Аржентинецът и Че: Партизанинът“ – филм от две части за живота на Че Гевара. През 1999 г. е избрана от Time/CNN за един от 50-те латиноамерикански лидери на Новото хилядолетие. Живее в Ню Йорк и Колумбия.

Патерностро започва да записва интервютата си през 2000 г., когато на Гарсия Маркес му остават 14 години живот и пише „Самота&Компания“ за живота му в Колумбия и Мексико – история за това как малкият Габито се превръща във всеобщо обичаната латиноамериканска икона Габриел Гарсия Маркес и как Габриел Гарсия Маркес оцелява след собственото си създаване. Самотата, от която Маркес се нуждае, за да създаде своя шедьовър „Сто години самота“, се оказва нещо като шумен купон, когато той всъщност не е писал.