В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, „Как е живота!“, когато се разхождат в парка, гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали…, предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота.

Мария Каро, а.к.а Мария Добревска, Бети Файон, родена 1961 г. във Варна, от 1983 живее в София. Завършва специалност философия в Софийския университет. Автор е на стихосбирките „Стъклена решетка“ (1991), „Карта (поредица „Ягодовите полета“, 1998), „Жулиет Летърс“ (2007) и на романа „Дишащия хълм“ (2010). Превежда поезия и проза от съвременни немскоезични автори за периодичния печат, автор е на преводите на книгите „Философия на музиката“ на Едуард Ханслик, „Разходката“ и „Микроскрипти“ на Роберт Валзер и др. Романът ѝ „Дишащия хълм“ е номиниран за награда Хеликон 2011. Като писател и преводач печели стипендии на Фондация „Хайнрих Бьол“ (Кьолн), Бундесканцлерамт фюр кунст (Виена), Хафхордън касъл (Единбург) и др. Част от книгата „Сълза и сняг“ е написана в Къща за литература и превод, Вентспилс, Латвия.