„Салве“ означава „Здравей“ на латински, а латинският език не познава учтивата форма на този поздрав. Запознанството е лично, сакрално и предречено, защото е среща, която чакаш от някой друг живот, сякаш цял живот си познавал човека, когото току-що си видял. Виждал си го и преди: понякога, докато забързано се разминаваш с някого и усещаш силната му енергия, друг път – в огледалото, когато ти си най-добрият приятел на себе си. В някои случаи „Салве“ означава и среща със страховете ни, когато се изправим срещу тях и ги поздравим безстрашно. Салве е онова „Здравей“, онова „Трябва да ти кажа нещо“, след което споделяш дълго пазени тайни.

Вечно търсещи в необятното пространство, без никакви очаквания, защото душите ни знаят, че за да бъдат навсякъде, трябва да се разпилеят на безброй парчета. А после, когато липсите ги преизпълнят, да се съберат и да се върнат обратно към онази цялост. Салве идва от миналото, преминава през настоящето и ще те чака в бъдещето. Сега е някъде в пространството. Последен грам. Финал е. След нея няма нищо. Вселената е център на сърцето и всичко друго е излишно.