Времето е като огледало. Всеки един миг съществува единствено и само в настоящето. След това се изгубва, както отражението.

47 г пр.н.е.
В една лятна нощ, под прикритието на предизвикан пожар и пред погледа на пълната луна, безценно съкровище, пазено зорко и трупано през векове, бива вероломно отмъкнато.

2024 г.
Александра Верон е на прага на нечувано разкритие – тя успява да разчете фрагмент от текст от папирусите, намерени в Херкулан. Това постижение само по себе си е историческо, но във фрагмента се крие нещо още по-невероятно – ключ към митологичното Съкровище на Цезар.

С помощта на археолога Коста Марков, Александра тръгва по следите, които я отвеждат от Италия през Египет до Гърция. Само легенда ли е въпросното съкровище, ако не – какво съдържа. Александра и Коста са в надпревара с времето, иманярите и Църквата, която ще стори всичко по силите си, за да не допусне истината да излезе на бял свят. А времето им вече изтича…

Много динамика, много любов и естествено невероятни обрати и изненади преследват читателя, като го карат да се замисля дали трябва въобще да се разкрива цялата истина, или да оставим древната тайна в миналото.

Проф. д-р Георги Рачев
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Поредната завладяваща история, разказана от Гергана Лаптева… Както в останалите ѝ романи и тук („Съкровището на Цезар“) в сюжета присъства нишката за опазването на културно-историческото наследство и проблемът с трафика на антики. Развръзката е неочаквана и държи в напрежение до самия край.

Доц. д-р Майя Василева
Нов български университет