КЪМ СЕБЕ СИ

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш

“ включва три цикъла с лирика – „Сърце“, „Българийо“ и „Няма да умра“, от които извира невероятният талант на един от най-обичаните и четени български лирици.  

Името на Дамян Дамянов е емблематично за поколения българи. Редица български изпълнители, включително и кралицата на българската естрада Лили Иванова, пеят песни по негови стихове. 

♦  ♦  ♦

Дамян Дамянов е роден на 13 януари 1935 г. в Сливен. Завършва българска филология в Софийския университет. През 60-те години работи като литературен консултант във в. „Народна младеж” и редактор в отдел „Поезия” на сп. „Пламък”. През 1949 г. във вестник „Сливенско дело“ Дамян Дамянов за първи път публикува стихотворения.
Негови са книгите със стихотворения „Очакване“, „Поема за щастието“, „Коленича пред теб“, „Пред олтара на слънцето“, „И си отива лятото“, „Като тревата“, „Ти приличаш на сълза“, „Ще има връщане“, „Молба към света“, „Вчера по същото време“, „До следващата смърт“; драматичната поема „Преди всичко любов“, лиричната хроника „И моята България пътува“, „Тетрадка по всичко“ - в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, романът „Таванът“ и др. Стиховете  на Дамян Дамянов са включвани във всички антологии на българската поезия, излезли на чужди езици. През 1997 г. получава наградата „Иван Вазов” за цялостно литературно творчество.
На 6 юни 1999 г. големият български поет умира на 64-годишна възраст.