Издателство „Захарий Стоянов“ представя в три тома съчиненията на театралния режисьор Леон Даниел.

Вторият том, включва своеобразната повест „Пътешествие в театъра“. Целта ѝ е да привлече младите зрители в театъра, разкривайки красотата и богатството му, както и онова което се случва зад кулисите, където именно магията оживява.  

Ето как самият Леон Даниел представя книгата:  

„Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967-1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: „Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?“ Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа.
Реших, че трябва да напиша една театрална книжка за "пубертетите", които се събираха в нашия дом, слушаха „Бийтълс“, издаваха ръкописно списание „Азбучен доносник“, караха се за Маркузе и Че Гевара...

Книгата беше написана на пресекулки в разни градове (тогава бях голям "скитник по неволя") - във Видин, Враца, Пазарджик, Габрово... Когато се връщах в София "тайфата" на сина ми правеше "блицобсъждания" на написаните нови страници.“  

♦  ♦  ♦

Леон Даниел е роден на 17 февруари 1927 в гр. Русе. Завършва режисура в Ленинградския държавен театрален институт през 1952 г. Същата година е и дебютът му с пиесата „Еснафи“ по Максим Горки в Драматичен театър – Русе. Работи в множество театри из цялата страна, включително в Театъра на българската армия, в Държавния музикален театър и в Народния театър „Иван Вазов“. Режисира документални филми и телевизионни предавания. Спектаклите му са участвали в български и чужди фестивали, гостували са в чужбина. Автор е на студии и други публикации, свързани с театралното изкуство. Носител е на орден „Стара планина“ за цялостен принос към българската култура и на почетен ИКАР за изключителни постижения и за цялостен творчески принос към театралното изкуство в България.
Умира на 2 декември 2008 г.