„Първият и основен факт е, че съм роден в село и от дете „плувам“ в приказки и песни.“

(Дневник, 24.10.1979 г.)

Ако внимателно прочетем дневниците на Николай Хайтов, ще видим, че тяхното значение не е толкова и не е само в отразяването на лични творчески планове, авторови размишления, случки и събития с по-мащабно или по-камерно звучене. Те са своеобразна хроника на изминалите години. В тях невидимо присъства движението на обществените процеси, сложните разслоения и трансформации в общественото съзнание на българина.

Тези дневници са и опит да се улови духът на времето и в повечето случаи, трябва да признаем, това е плодотворен опит.

Иван Гранитски