Най-поетичната, най-елегичната и най-българската творба на Амос Оз.

Невзрачният счетоводител Албер Данон овдовява без време, ала в страданието си загубва диалога с непокорния си син и се изправя пред непосилното предизвикателство да приюти приятелката му – измамена от един и прелъстена от друг.

Всеки от героите в тази книга е на кръстопът – между две жени, между двама мъже, между минало и настояще, между дълг и желание, между пари и любов...

Целият роман е написан в мерена реч – с лапидарни станси, които не само носят имената на някои виртуозни музикални форми, но и звучат като химн в многогласието и хармонията на всяка от историите.