B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра.

Миглена Пешев

С вятъра

С повея на вятъра събуди се небето.
Семената на глухарчето припнаха в полето.
Да засеят мечтите на малки и големи.
Да изгреят лъчите за нови поколения.

С повея на вятъра тичат пак децата.
Сред викове нестихващи се реят хвърчилата.
Слънцето е слязло в усмивка по лицата.
Следи остават от стъпки по тревата.

Миглена Пешева