Засиленият интерес към миграционните процеси в Съветска Русия след октомврийския преврат от 1917 г. в последните години обуславя и темата на настоящето изследване. Значението на Варна в целия емигрантски процес като портал към България, Балканите и Европа постепенно я превръща в един от важните етапни градове на руската емиграция. Част от емигрантите се устройват в морския град и се адаптират в новата среда. Установявайки се във Варна, те създават емигрантски организации, Руско училище, Руска църковна община, които се превръщат в консолидиращи фактори за запазването на националното им самосъзнание, националната им идентичност и съхраняват идеята за възраждането на Русия.

В изследването на Тодор Димов „Руската емиграция във Варна (1919-1947)“ е представена една относително пълна картина на политическите процеси сред емиграцията и ролята на емигрантските организации, като се достига и до персоналните истории на руски емигранти от Варна. Съществен момент в проучването е проследяването на борбата между врангелистите и представителите на съветските специални служби, като е оценено стратегическото място на Варна в плановете на Совнарод. Внимание заслужават страниците, посветени на приноса на руските емигранти в развитието на стопанството, морското дело, образованието и здравеопазването.

Доц. д-р Милен Михов