Измамната романтическа илюзия за свободния личен избор на желанието е противопоставена на реализма на романа в блестящ, обновен анализ на творби на Сервантес, Стендал, Флобер, Пруст и Достоевски. Между петимата големи европейски романисти, писали на различни езици в различно време, се откриват прилики и пресечни точки в плоскостта на подражателното (миметично) желание. Нещо повече, те сякаш разказват една история в развитие, подемайки я оттам, откъдето я е оставил предшественикът.

„Романтическа лъжа и романна истина“ (1961) е първата от четирите книги, в която авторът Рене Жирар за пръв път формулира своята теория за миметичното желание. Искаме това, което желае другият, когото харесваме и на когото завиждаме, а ескалацията на съперничеството ражда насилието. Другите книги са „Насилие и свещено“, „За скритите неща от създаването на света“, „Жертвеният козел“.