„Проблемът Лора–Яворов, на пръв поглед сензационен, не може да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни, тъй като е свързан с участта на един голям поет, загинал в разцвета на творческите си сили.

Това, че не само широката публика, но и  хора на изкуството и науката се занимават от дълго време с него, ни кара да се убедим, че в тая незабравена и за мнозина още забулена история има превес не толкова сензацията, колкото разгадката на една тъмна, неизяснена човешка трагедия…

Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той все повече се увеличава и ще продължава да съществува, докато има у нас мечтатели и идеалисти, пишещи и непишещи поети и мислители – докато гори у българина Прометеевият огън.”

Михаил Кремен

„Романът на Яворов“ е единствено по рода си произведение в българската литература, безценно свидетелство за един от най-ярките периоди в културната ни история.

Когато през 1959 г. излиза от печат, книгата мигновено се превръща в литературна сензация. Разказът от съвременник и близък приятел на Яворов, от свидетел и участник във фаталните събития в края на неговия живот заковава общественото внимание. Въпреки разразилия се литературен скандал читателският интерес е огромен. Защото самият живот на Яворов, белязан от любовта му с Мина и с Лора, е свръхдраматичен  сюжет, сякаш създаден по законите на романа. А около ореола на поета все още витае въпросът: кой е виновният за смъртта на Лора, за Яворовата трагедия, „напомняща по своята неизбежност античните“ и превърнала се в общобългарски трагизъм?

Смело разрушавайки наложените стереотипи, с респект към документалния материал, Михаил Кремен създава впечатляващ разказ с неувяхваща стойност.

МИХАИЛ КРЕМЕН (1884–1964) е писател, литературен критик, мемоарист. Следва славянска филология в Софийския университет и продължава образованието си в Загреб, Цюрих и Мюнхен. Сътрудник на сп. „Мисъл“ и на водещи периодични издания, създател на музикалната къща „Кремона“, той става част от модерните интелектуални кръгове в първите десетилетия на XX век.

Автор е на сборника с разкази „Схлупени стрехи“ (1913) и на мемоарната повест „Брегалница“ (1921). Литературната му известност се дължи на документално-мемоарната книга „Романът на Яворов“ (1959–1965). След смъртта му е публикуван и есеистичният сборник „Портрети с цветни моливи”.