„Роман за Розата“ – най-четената творба на френски език през Средновековието – е дело на двама автори. Първият от тях Гийом дьо Лорис, пише романа си към 1225–1230 г., но по неизвестни причини прекъсва на стих 4058. Около четиридесет години по-късно Жан дъо Мьон продължава и завършва разказа на Гийом. Втората част от 17 720 стиха четирикратно надхвърля по обем първата. Цялостният роман наброява близо 22 000 осмосрични стиха.

Няма съмнение, че „Роман за Розата“ е „най-средновековното“ произведение във френската литература. В него се преплитат множество традиции и естетики.

Размерите на романа, предназначен за публика с много свободно време, са сериозно изпитание за съвременния читател. Сюжетната нишка се губи сред дългите монолози и описания. Всъщност фабулата в творбата на Гийом дьо Лорис е твърде проста, а в огромното продължение на Жан дьо Мьон интригата почти не напредва. Но малкото, което се случва, е разпръснато между необозримите речитативи.“

Стоян Атанасов