В тази книга Георги Мишев изследва водата, едната от стихиите, без които човек не може. Не може не само затова, че няма да оцелее ожаднял и обезводнен. В това човекът си прилича и със земята, и с растенията, и те трябва да „пият”, за да дават плод. Човекът не може да живее без вода поради други нейни онтологични свойства – хигиенни, освежаващи, а и естетически (да гледаш течащата вода е истинско удоволствие, неслучайно фонтаните украсяват централните площади в градовете).

В културата, която още е жива по българските села, която познават и доста граждани, водата се смята за притежаваща магически свойства. В народния език тя получава доста определения: още от приказките знаем за жива и мъртва вода, а има и неначената, ненапита, мълчана, нощувала по звездите… В нея се добавят билки и различни предмети да засилят магичната й и измиваща сила. Тя отнася всичките злини и освобождава тялото и душата от въздействието на нечистото.