След прочита на първата поетична книга на Радослав Симеонов „Монодиалози“ неизбежно следва възклицанието „Още!“. И това „още“ е факт, без да е самоцелно в стил „нито ден без ред“, а след натрупвания – емоционални, философски, разбира се – лични, защото на поета „не му е работа… чуждата работа“. Тази приказка е на баба ми, но много ме устройва по адрес на Радо и втората му книга „Резерват за близки“, защото с радост мога да твърдя, че тази поезия е с физиономия, със собствен почерк и дори да не бъде подписана, авторството е разпознаваемо. Което автоматично води до диагнозата: талантлив човек.

Камелия Кондова, редактор